Каквото и да правите, правете го както трябва.

 

Един работодател се обърнал към своя най-доверен работник с последна молба:

— Искам да построиш една къща. Ето чертежите. Построй я точно така, както е проектирана. Не искам да липсва нищо.

Работникът, вече уморен и с мисълта за пенсия, си помислил с досада:

„Само три месеца ми остават до пенсия! А тази къща ще ми отнеме поне шест… Ще я направя, но няма да се престаравам.“

И така и направил.

Използвал евтини материали, работил набързо и без особено старание. Грижил се само външно да изглежда добре, макар отвътре къщата да била нестабилна и зле изпълнена. Прескочил важни стъпки, съкратил срокове, спестил от качеството – убеден, че така ще завърши по-бързо и ще си остави нещо „за себе си“.

Когато къщата била готова, шефът дошъл да я види. Огледал я набързо, приближил се до работника, подал му ключовете и казал:

— Благодаря ти за всички тези години вярна работа. Тази къща… е за теб. Това е моят подарък.

Представи си изражението на работника.

Къщата, която построил с немарливост, без любов, без честност… била за самия него.

И точно в този момент всичко му станало ясно.

Бил построил собствения си живот – с мързел, с хитрост, с най-малко усилие.

И сега не можел да се оплаче от резултата.

Поука:

Винаги действай така, сякаш го правиш за себе си.

Действай с любов, с почтеност, с отдаденост.

Защото накрая всичко, което даваш, се връща.

Животът е такъв: каквото посееш, това ще пожънеш.

А много често, човекът, който ще живее в къщата, която сам си строил…

си ти.